Защо глобите на Big Tech не работят
Big Tech беше санкциониран с милиарди долари за хипотетично нарушение на законодателството на Европейски Съюз през последното десетилетие, само че критиците споделят, че това не е асъдействало доста за отварянето на пазарите и основаването на опция за конкуренция. Вместо това разбийте фирмите, упорстват те.
Гугъл, да вземем за пример, от години оспорва почти 8 милиарда евро санкции, наложени от Европейската комисия за хипотетично антиконкурентно държание в три знакови случая преди съдилища в Люксембург.
Съвсем неотдавна Apple съобщи, че ще апелира санкция от 1,8 милиарда евро, наложена от Брюксел за задушаване на конкуренцията от конкурентни услуги за стрийминг на музика. Със сигурност тези санкции са високи. Случаят с Apple предишния месец съставлява третата най-висока санкция, налагана в миналото на компания от Брюксел (след две наказания против Google). Но даже чиновниците се чудят дали санкциите оферират задоволително възпиращо средство, с цел да спрат огромните софтуерни компании да се държат неприятно.
Други регулатори също са поели по пътя на налагане на огромни финансови наказания. През 2020 година Франция санкции Apple с 1,1 милиарда евро за нарушавания в разпространяването, макар че по-късно санкцията беше понижена на 372 милиона евро след обжалване, а през 2021 година Италия санкции Amazon с 1,13 милиарда евро за хипотетична дискриминация против продавачи трети страни.
Съвсем неотдавна компании като Meta и Apple се подготвиха за солидни санкции, защото Брюксел се пробва да дефинира дали те съблюдават вярно знаковия Закон за цифровите пазари, нов закон, ориентиран към отваряне на пазарите и поощряване на европейски започващи компании, като в същото време усъвършенства опита на консуматори. Нарушителите са изправени пред ежедневни наказания до 5 % от световния си оборот.
И въпреки всичко регулаторите признават, че санкциите не са лекарство за ограничение на възходящата мощност на Big Tech. Маргрете Вестагер, изпълнителен вицепрезидент на Европейски Съюз, отговарящ за цифровата политика, сподели същото предишния месец. „ Смисълът на делата не е да се постановат санкции. Въпросът е, че ние би трябвало да имаме тези доста мощни възпиращи средства за пазачите, които да вършат, както се допуска, че вършат, което отваря пазара, прави го конкурентен и кара потребителите да се възползват от това, което е иновация, по-ниски цени, повече избор. Това е нашата задача. ”
Големи санкции или не, съперниците на огромните софтуерни компании към момента се оплакват, че регулаторните дейности са мудни или незадоволително възпиращи, с цел да усилят конкуренцията. Приложението за стрийминг на музика Spotify, да вземем за пример, от години се оплаква, че Apple не съблюдава закона и вреди на конкуренцията. След измененията, въведени от Apple за съблюдаване на антитръстова заповед, Spotify настоя, че софтуерният колос към момента не се преценява и Брюксел би трябвало да постанова ежедневни санкции. „ Време е за решителни дейности, с цел да дадем един път вечно на потребителите действителен избор “, сподели Spotify. Apple сподели, че пазарът за стрийминг на музика процъфтява и че осем години следствия " в никакъв случай не са довели до жизнеспособна доктрина, обясняваща по какъв начин Apple е осуетила конкуренцията ". Добавя се, че Spotify е платил на Apple нула % комисионна от продажбите на абонаменти.
Критиците настояват, че огромните софтуерни компании просто виждат санкциите като част от разноските за правене на бизнес, когато и в случай че в последна сметка бъдат платени. Деймиън Герадин, антитръстов юрист, който е представлявал компании в следствия против Apple и Гугъл, сподели, че санкциите не работят като възпиращо средство. Той сподели: „ Глобата е разход за правене на бизнес за Big Tech и равнището на облага на тези компании е такова, че нито една санкция няма да надвиши облагата от занемаряване на закона. “
Той добави: „ Ако сте химическа компания и сте санкционирани с 200 милиона евро, това може да отнеме повече от облагата ви. Имаме исторически образци, когато някои компании даже не могат да платят санкциите. Ако вършиме 100 милиарда евро или 50 милиарда евро годишно [в приходи] и вършиме десетки милиарди чиста облага годишно, това не е 2 милиарда, 3 милиарда или даже 4 милиарда евро, което ще направи разликата. Логиката на компания като Apple може да бъде: „ Защо не продължим толкоз дълго, колкото можем и доколкото можем, тъй като в това време си осигуряваме владичество. “
Вместо бърникайки по ръбовете с неефективни санкции, някои критици на Big Tech настояват, че единственият метод да се реализира смяна е да се разбият фирмите. Брюксел обмисля дали да принуди Гугъл да продаде част от бизнеса си с рекламни технологии в опит да върне конкуренцията в бранша. Миналия юни Европейски Съюз сподели, че единственият метод Гугъл да спре да злоупотребява с преобладаващата си позиция е да продаде част от бизнеса си. Гугъл съобщи, че не е склонен с оценката на комисията.
Привържениците на структурните поправки настояват, че по-малките подразделения на по-големите огромни софтуерни групи ще бъдат принудени да се конкурират по цена и нововъведения, като по този метод ще бъдат от изгода за потребителите. Но Андреас Шваб, евродепутатът, който управлява договарянията по Закона за цифровите пазари, предизвести, че регулаторите би трябвало да внимават да унищожават технологиите единствено с цел да показват своята неотстъпчивост. „ Крайната цел е да върнете справедливостта на пазарите. “
