Защо глобите на Big Tech не работят
Big Tech беше глобен с милиарди долари за предполагаемо нарушаване на законодателството на ЕС през последното десетилетие, но критиците казват, че това не е допринесло много за отварянето на пазарите и създаването на възможност за конкуренция. Вместо това разбийте компаниите, настояват те.
Google, например, от години оспорва приблизително 8 милиарда евро глоби, наложени от Европейската комисия за предполагаемо антиконкурентно поведение в три знакови случая преди съдилища в Люксембург.
Съвсем наскоро Apple заяви, че ще обжалва глоба от 1,8 милиарда евро, наложена от Брюксел за задушаване на конкуренцията от конкурентни услуги за стрийминг на музика. Със сигурност тези глоби са високи. Случаят с Apple миналия месец представлява третата най-висока глоба, налагана някога на компания от Брюксел (след две санкции срещу Google). Но дори служителите се чудят дали глобите предлагат достатъчно възпиращо средство, за да спрат големите технологични компании да се държат лошо.
Други регулатори също са поели по пътя на налагане на големи финансови санкции. През 2020 г. Франция глоби Apple с 1,1 милиарда евро за нарушения в разпространението, въпреки че по-късно глобата беше намалена на 372 милиона евро след обжалване, а през 2021 г. Италия глоби Amazon с 1,13 милиарда евро за предполагаема дискриминация срещу продавачи трети страни.
Съвсем наскоро компании като Meta и Apple се приготвиха за солидни глоби, тъй като Брюксел се опитва да определи дали те спазват правилно знаковия Закон за цифровите пазари, нов закон, насочен към отваряне на пазарите и насърчаване на европейски стартиращи фирми, като същевременно подобрява опита на потребители. Нарушителите са изправени пред ежедневни санкции до 5 процента от глобалния си оборот.
И все пак регулаторите признават, че глобите не са лекарство за ограничаване на нарастващата мощ на Big Tech. Маргрете Вестагер, изпълнителен вицепрезидент на ЕС, отговарящ за цифровата политика, каза същото миналия месец. „Смисълът на делата не е да се налагат глоби. Въпросът е, че ние трябва да имаме тези много силни възпиращи средства за пазачите, които да правят, както се предполага, че правят, което отваря пазара, прави го конкурентен и кара потребителите да се възползват от това, което е иновация, по-ниски цени, повече избор. Това е нашата мисия.”
Големи глоби или не, конкурентите на големите технологични компании все още се оплакват, че регулаторните действия са бавни или недостатъчно възпиращи, за да увеличат конкуренцията. Приложението за стрийминг на музика Spotify, например, от години се оплаква, че Apple не спазва закона и вреди на конкуренцията. След промените, въведени от Apple за спазване на антитръстова заповед, Spotify настоя, че технологичният гигант все още не се съобразява и Брюксел трябва да налага ежедневни глоби. „Време е за решителни действия, за да дадем веднъж завинаги на потребителите реален избор“, каза Spotify. Apple каза, че пазарът за стрийминг на музика процъфтява и че осем години разследвания "никога не са довели до жизнеспособна теория, обясняваща как Apple е осуетила конкуренцията". Добавя се, че Spotify е платил на Apple нула процента комисионна от продажбите на абонаменти.
Критиците твърдят, че големите технологични компании просто виждат глобите като част от разходите за правене на бизнес, когато и ако в крайна сметка бъдат платени. Деймиън Герадин, антитръстов адвокат, който е представлявал компании в разследвания срещу Apple и Google, каза, че глобите не действат като възпиращо средство. Той каза: „Глобата е разход за правене на бизнес за Big Tech и нивото на печалба на тези компании е такова, че нито една глоба няма да надвиши печалбата от пренебрегване на закона.“
Той добави: „Ако сте химическа компания и сте глобени с 200 милиона евро, това може да отнеме повече от печалбата ви. Имаме исторически примери, когато някои компании дори не могат да платят глобите. Ако правите 100 милиарда евро или 50 милиарда евро годишно [в приходи] и правите десетки милиарди нетна печалба годишно, това не е 2 милиарда, 3 милиарда или дори 4 милиарда евро, което ще направи разликата. Логиката на компания като Apple може да бъде: „Защо не продължим толкова дълго, колкото можем и доколкото можем, защото междувременно си осигуряваме господство.“
Вместо бърникайки по ръбовете с неефективни глоби, някои критици на Big Tech твърдят, че единственият начин да се постигне промяна е да се разбият компаниите. Брюксел обмисля дали да принуди Google да продаде част от бизнеса си с рекламни технологии в опит да върне конкуренцията в сектора. Миналия юни ЕС каза, че единственият начин Google да спре да злоупотребява с доминиращата си позиция е да продаде част от бизнеса си. Google заяви, че не е съгласен с оценката на комисията.
Привържениците на структурните корективи твърдят, че по-малките подразделения на по-големите големи технологични групи ще бъдат принудени да се конкурират по цена и иновации, като по този начин ще бъдат от полза за потребителите. Но Андреас Шваб, евродепутатът, който ръководи преговорите по Закона за цифровите пазари, предупреди, че регулаторите трябва да внимават да разрушават технологиите само за да демонстрират своята твърдост. „Крайната цел е да върнете справедливостта на пазарите.“
